Трагедията в село Згориград (1 май 1966 година)

Трагедията в село Згориград (община Враца, България)

На 1 май 1966 година се срива хвостохранилището на мината за добив на цинк и олово „Плакалница”, намираща се над село Згориград. Стихия от 450 000 куб.м. кал, камъни и вода изминава седем километра до град Враца, и довежда до значителни опустошения. Загубите са не само материални, но и природни.

Мината Плакалница

Първите сведения относно мина „Плакалница” датират още от времето на траките и римляните. Промишлената експлоатация на рудника започва през 1902 г., а три години по-късно е построена и въжена линия за превоз на добития от мината материал до гара Елисейна. През 1959 година е изградена флотационна фабрика непосредствено до главната галерия на рудника, на планинския склон. Фабриката има за цел обогатяването на цинка и оловото чрез флотация. Според някои свидетели и обогатяването на уран, който в природата се добива заедно с цинка и оловото.

Хвостохранилището на Згориград

Хвостохранилището е построено в долината над село Згориград и има за цел преработката и депозитирането на отпадъчните материали. Тези отпадъци (кал и вода) са извозвани до депото с помощта на въжена линия, дълга няколко километра. Реката, която минава в дъното на долината е отклонена и потича на височината на хвостохранилището. Освен това е изградено и съоръжение за събиране на изворните води, произлизащи от склона на върха на депото за отпадъци. Хвостохранилището е изградено, преграждайки долината с бент. Насипът е издигнат от пясъчните почви, получени след преработката на отпадъците от мината. Най-вероятно депото е построено по метода „срещу течението”. За събирането на пречистените води са построени бетонни тръбопроводи, намиращи се в дъното на долината в основата на хвостохранилището за връзка с водоотточните кули. През 1966 година насипът е бил висок около 60-70м. До ден днешен можем да видим съоръженията за изворните води: стената, построена за отклоняването на реката, водоотточните кули и част от отточните тръби, а до тях се забелязват и купищата кал, останали в огромни количества. Вижда се и постаментът, напомнящ минната дейност и хвостохранилището.

Сривът

Сривът става на първи май 1966 година в 11:15 часа сутринта. Стихията от кал и вода с размер от 450 000 куб.м. се издига с вълни високи над три метра. С огромна скорост изминава разстоянието от 7 километра, помитайки всичко по пътя си. Калната стихия разрушава голяма част от село Згориград и достига до град Враца. Площадът на града се покрива с двадесет сантиметров слой тиня. Спасителните операции и събирането на жертвите продължават няколко седмици като в тях се включват и хеликоптери. Откритите трупове са закарани на футболния стадион в град Враца. Очевидци твърдят, че на стадиона е имало над 400 загинали, чието разпознаване било изключително трудно. Фактът, че трагедията става по обяд на 1 май е и вероятната причина за по-малкия брой на жертвите, тъй като по-голямата част от жителите на селото са били на площада, за да присъстват на организираните тържествени манифестации по случай деня на труда (по това време България е под комунистически режим). Властта по всякакъв начин се опитва да скрие новината за тази трагедия. След случилото се държавната милиция проверява всяка къща от местността. Всички снимки, направени от хората във връзка с това бедствие са конфискувани. Официално е оповестено, че броят на жертвите е само 107. Единствено днес можем да разберем действителния брой жертви. В този фатален ден във Враца и Згориград умират над 500 човека, ранените са над 2000, засегнатите семейства са 576, а разрушените къщи са 156. Напълно унищожена е и зоологическата градина във Враца. Катастрофата в село Згориград е най-жестоката трагедия в целия свят, свързана с разрушаването на минни хвостохранилища.

Причините за бедствието

Предполага се, че причините за това нещастие са следствие от проливните дъждове и топящите се снегове, което е довело до сривът на канала, построен на върха на хвостохранилището за тклоняването на реката. Предполага се също, че сривът на дигата се дължи и на проникването на вода, произлизаща от вътрешността на депото за тпадъци. А може би и двете!

Проучване на стабилността

Една година преди катастрофата хвостохранилището е проучено. Специалистът, който изследва съоръжението е Проф. Павел Евдокимов. Веднага след проверката професорът изпраща докладна записка, в която дава оценка за състоянието на хвостохранилището. В нея е подчертана нестабилността на съоръжението, описани са пукнатините върху низовия откос на стената, които доказват свличането. Изследването предвижда с абсолютна точност катастрофата, свързана с човешки жертви, така както се случва година по-късно. В проучването си Проф. Евдокимов препоръчва незабавно спиране на експлоатацията на хвостохранилището. Управниците на мината не обръщат внимание на резултатите от изследването.

Отговорността за катастрофата

Делото се провежда при затворени врати във Враца и приключва за по-малко от година. На 20 май 1967 година са осъдени за гибелна безотговорност:

  • Инж. Коста Гърков, главен инженер на завода в Елисейна – на 12 години затвор.
  • Инж. Иван Чолаков, шеф на управлението в София – на 12 години затвор.
  • Кирил Ананиев, шеф на хвостохранилището – на 10 години затвор.
  • Инж. Крайо Сираков, шеф на рудник „Седмочисленици” – на 5 години затвор.

Никой от осъдените не обжалва произнесената присъда.
Отговорността за случилото се не е само на осъдените специалисти, но и на управниците. Управници, които нито за миг не се обезпокояват за сигурността на съоръженията и за унищожаването на природните дадености.

Обезщетението

Държавата отпуска субсидия на стойност един милион, сто и шестдесет хиляди лева на пострадалите семейства. Средно на семейство се падат около две хиляди лева, хиляда лева за всеки човешки живот. В онези години шест хиляди лева се равняват на цената на един средноструващ автомобил. Във Враца са построени няколко панелни блока, които носят символичните имена „Май 1”, „Май 2” и „Май 3”. Тези сгради са за временно настаняване на оцелелите бездомници.

Равносметка

Засегнатата от катастрофата площ, остава за дълго покрита от слой кал с височина между 30 и 50 сантиметра. Възстановяването на тази зона започва няколко години по-късно. Дейността по възстановяването е възложена на войската, която започва изпълнението през 1968 година и приключва след няколко години. Зоната на хвостохранилището все още не е облагородена. През годините след срива отпадъчните материали от мината се изхвърлят директно в реката, която минава през Згориград, водейки до тежки поражения върху състоянието на флората и фауната в района. След срива на хвостохранилището, което се намира над Згориград и Враца, е построено ново, върху отсрещния склон на планината. Мината продължава да работи до 1996 година. До ден днешен след обилни валежи водата в реката се оцветява в жълто. Това е следствие на дъжда, паднал върху остатъците от отпадъчни материали, натрупани на мястото на рухналото хвостохранилище. На 1 май 2006 година е отбелязана 40 годишнина от катастрофата. В този ден тържествено е открита пътека „Тезеро” в планината, разположена над с. Згориград и Враца. Тази екопътека е символ на братството между Става и Згориград, изградено с помощта на общините Згориград и Тезеро и на Фондацията „Става 1985 Онлус”. Пътеката „Тезеро” разкрива един панорамен маршрут с гледка към разрушеното хвостохранилище. Няколко табели по пътя (написани на български, английски и италиански) напомнят на туристите за случилото се и разказват за аналогията между трагедиите на Згориград и Става. Пътеката напомня за братството и солидарната връзка между жителите на Згориград и Тезеро, засегнати от едно и също нещастие. От тогава всяка година в деня на трагедията се отслужва литургия за възпоменание на загиналите. На 18 октомври 2006 година за първи път е изпълнена симфонията „Сълзите на Враца”, написана от Петър Петров и дирижирана от Джанлуиджи Борели, в памет на врачанските бедствия. През 2008 година, по предложение на Фондация „Става 1985 Онлус”, седалището на италианската телевизия „Рай” в Тренто засне документален филм с името „Става на Балканите”. Филмът описва трагедията в Згориград и говори за аналогията с катастрофата в долината Става. По инициатива на община Враца и тази на Згориград, на 1 май 2009 година, в годишнината от катастрофата, е открита паметна плоча пред църквата на Згориград с имената на жертвите oт бедствието. Мината от край време е основния финансов източник за населението на Згориград. Днес тези хора искат да бъдат оценени природните ресурси и красотата на района, с цел развитие на икономиката – благодарение на туризма.

Written by: Administrator